Вървя по релсите. Отдавна няма влакове.
Тревите са високи. И зелени.
През лятото, навярно, има макове.
Обаче аз живея в безсезоние.
Вървя по релсите, които водят някъде.
И те самите са забравили къде.
Ръждясали от дъждове и чакане
чертаят своето "Напред, напред".
Усмихват се на стъпките ми леки,
понеже чувстват мъничко живот.
От релси се превръщат във пътека,
която бяга от една любов...
Светът зад мен не знае, че ме няма.
На мен пък ми е все едно дали го има.
Вървя по релсите. И бавно те забравям.
А всички светофари светят синьо...
Taking off - allowed...
ОтговорИзтриванеDown the rails I walk,there are no trians
the grass has grown high and it is so green
in summer-time poppies grow on these lanes
in seasonless time I live , not obscene
Down the rails I walk, they're leading somewhere
but they have forgotten their own destination
they have become rusty-in rain waiting, bare
though they still run ahead, without hesitation
Now they're smiling at my gentle light steps
'cause they feel the soft touch of real life
they turn into path that goes in the depths
trying to run, escaping ... love-knife...
The world behind doesn't know I am gone
Nor I care about it, if it's false or it's true
I walk down the rails, forgetting You,alone
and all tarffic-lights are lit in blue...
:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!